* * *
“О, колко много сълзи спотаени”
и толкова възторзи се стопиха
душата ми, отново наранена,
потърси тя спасение във стиха.
Порови се във спомените бивши,
разлисти паметта обнадеждена
и тръгна тя като жена във рикша
спокойна, негримирана, смирена.
Видя в пространството, че няма разстояния,
че всичко е една безкрайна линия
на образи, епохи, състояния
и танци по житейски петолиния...
Потръпна пак във меланхолни издихания
и скри се във черупката на Рака
да може като в приказни издания
съда на времето си да дочака...
Елена Трендафилова
Елена Веселинова Трендафилова е родена в гр. Средец, Бургаска област. Завършва Държавния библиотекарски институт и “Българска филология” в СУ “Климент Охридски”. Работила е в две читалища в Бургас, в частна фирма в София, където пише за няколко вестника като…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар