* * *
Малка приказна светулка,
в тъмното зиг-заг направи
в селото от детството забравен,
споменът засвири на цигулка:
Къде си малка, весела свещице,
в дантела динена – фенер разкошен,
как пърхаш само в спомена разрошен
в нощта на селото като звезда Зорница.
Обичам те, защото си светличе,
което трепка като страници на книга,
премрежена, когато мига
като засрамено от някого момиче.
Обичам те, защото в детството ме върна
и споменът за теб тъй светло ме прегърна...
Елена Трендафилова
Елена Веселинова Трендафилова е родена в гр. Средец, Бургаска област. Завършва Държавния библиотекарски институт и “Българска филология” в СУ “Климент Охридски”. Работила е в две читалища в Бургас, в частна фирма в София, където пише за няколко вестника като…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар