Поезия

Абстрактен хуманизъм

Абстрактен хуманизъм

Той грабеше, убиваше, крадеше,
но ходеше на църква, тримиреше,
живееше със радост на ръба...
След туй си причестяваше греха.

Изминаха години, умори се
дари, издигна храм и примири се,
че е откупил милостта от Бог...
На гробището дигна си чертог.

В преклонна възраст построи параклис,
а след смъртта със негово богатство
бе построена сграда за бездомни
на името му, за да го запомнят.

Които го познаваха кълняха!
В приюта имаше за всеки стряха,
а в  църквата мъждукаха свещици,
молитва от треперещи душици.

Изминаха години оттогава,
потъна името му във забрава,
но в църквата молитвата е чута,
клошарите зимуват във приюта.

За автора

Стана Апостолова

Стана Апостолова е родена на 4 август 1951 г. в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и твори в Бургас. Издала е книгите: “Случай Пеперудата” – криминален…

Всички текстове и книги

Коментари

ДЙ
Данаил Йорданов Пет., 30 сеп 2016 - 17:22
Страхотна рима. Продължавайте в същият дух. И благодаря за удоволствието, което ми доставихте с това стихотворение.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.