Ограбена съм

* * *

Ограбена съм
Не само аз...
Обезличени живеем ние –
бивши отличници
в свойта родина България.
Търпяхме с гърла задавени
и покорни оставахме в час...
по изгнание.
Силните се научиха да мразят,
слабите – да ликуват.
На майките беше предаден странен урок –
те спряха да раждат деца!
А България празнично гледаше към Европа...
Някои пиеха вино,
други – любов,
трети мълчаха...
Зад тях беше Страхът от голямото зло.
Само верните не излязоха в междучасие,
макар че спасение беше бягството.
Майките?
За тях остана Плачът.
За какво?

---------------------


* * *

Аз обичам България.
... И все още се чудя:
откога нося в себе си тази
несподелена любов...
Да обичаш България, зная, лудост е
и стократно се питам
защо?!

Аз обичам България!!!
И какво от това –
тази луда любов все ме дразни...
Като една човешка длан земя, но –
да си се раждал тук,
не е достатъчно.

Аз обичам... България...
Като пепел горчи
да повтаряш изтъркани фрази...
Ти си моя до днес, докато преболи
тази треска любовна
и мога да кажа:
Българийо моя... Странна любовнице,
дето изпиваш сърцата докрай...
 
Време е вече –
ти имаш история –
светлото бъдеще днеска ни дай!

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.