Пясъчен часовник

Пясъчен часовник

Пак ме гледаш с онези очи,
които някога хвърляха мълнии,
изпод кичур сребристи коси
и с венеца от ситните бръчици,
ти си същия, същия, същия…
Аз обаче далеч не съм същата,
твърде много неща ме белязаха
и умирах, възкръсвах, завръщах се
да обичам, когато ме мразеха…
Точно тази любов ме окриляше,
с нея дишах, горях и забравях,
пих от чашата пълна на чувствата,
пих до дъно, но жадна оставах!...
Днес ме гледай с онези очи –
поугаснали в плахо могъщие,
за да вярвам, за малко поне,
че сме същите, същите, същите!...

------------

Зад думите

Ти си първата брънка от дълга верига,
на вълчица в гърдите – протяжния стон,
преоткрита в сандъка прашясала книга
или стъпкан случайно ръждясал пирон…
Ти си бримка-издайник на лукса привиден,
от стаена обида – горчива сълза,
светофарът, забравен в нощта да примигва,
към сърцето ми врязана, първа следа…
Ти си моята вяра, и болка, и спомен,
а за тебе какво съм се питам и знам,
че съм всичкото казано, даже отгоре
и от тази любов по-красива не знам!...

--------------

Публ. в “Сърцето има тайни”, Бургас, 2015 г.