Моето момиче

Моето момиче

Аз ти го дадох сърцето си – цялото,
грабна го още със първия стон,
стръвно разкъсал духът ми и тялото,
които доскоро ти бяха подслон…
Толкова топла и толкова мъничка,
как преобърна светът ми за миг,
как се разместиха реалност и сънища,
срутваше пясъчни кули със вик…
Колко те чаках – да дойдеш в живота ми,
виждах се как те държа за ръка,
мое прекрасно, жадувано щастие,
скрита в очите ми нежна сълза…
Знам, ще се впуснеш в кипежа все някога
искам до теб да съм – тук или там,
да те изправям от калното – паднеш ли,
сетната глътчица въздух да дам!
Кажат ли утре – умирай! Умирам!
Скачай във пропаст! Отрова глътни!
Да си щастлива – със радост избирам
лютите рани и сол да гори!
Могат дори да извадят очите ми,
сляпа да бродя, да викат: “Търси!”,
там сред стотиците, пипайки, с пръстите,
пак ще усетя, че МОЯ си ти!

--------------

Публ. в “Сърцето има тайни”, Бургас, 2015 г.