Поезия

Къщата

преди 9 години 1 month

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Повест

преди 9 години 1 month

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със – словата:
“Стопанинът замина за Америка.”

Прозорец

преди 9 години 1 month

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

Болница

преди 9 години 1 month

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Този шепот в мен кънти

преди 9 години 1 month

Дойдох. Защото от главата до петите съм сърце.
Дойдох. В огнището на двете ти ръце
да изгоря високомерието свое
и ако си река – да бъда нейното корито.

Резерват

преди 9 години 1 month

Тъжни дървета, пропаднали
в съскащо плъзнали свлачища.
Стволи,
посечени хладно
от демонични секачи.

Потомка

преди 9 години 1 month

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Стихии

преди 9 години 1 month

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите –
в родния ми град?

Кукувица

преди 9 години 1 month

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих...

Вечната

преди 9 години 1 month

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно – дали Мария, или Анна е,
и все едно – да молите и плачете...

Страници