Борба
В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...
Ти сядаш при него със чувство на власт над своето лято и своя Бургас в сладкарница “Космос” пред чаша кафе. А с мрачната властност на аутодафè в теб клади извива ужасна вина.
Вали и есенна тъга завързва възел във душата. Дали от примката боли или защото се събарят в дървото празните гнезда и са окапали листата? В мен цяла нощ тъга вали: ръмжи и не заспива нарът.
Росица Станева е лауреат на Първа награда на Първия национален поетичен конкурс “С България в сърцето” (2009 г.). Тя получи приза за гражданска поезия със стихотворението си “Българи докрай”.
Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия – рубаи. Много преди безсмъртните поети да сътворят…
Време за обич “Време за обич – кръг заключен, кръст предречен. Милата ми... далече...”
Той е смешен, спокоен човек и колекционира марки. Тя му носи надвечер елек, лично плетен и с пъстри шарки...
С насмешка благосклонна я поглеждат минаващите покрай нея хора. Във скута й – тефтер, две куки, прежда, в очите й – вселенската умора...
Не плачи, генерале. Не ти търся вина. Не плачи, че кръвта ми изтича. На война се умира като на война – героично.
Из поетичната книга "Писмо преди потопа" (1996 г.)
Щастлива съм. Че ко ми има? Право нямам да се оплаквам. Животът дава, но и много взима... Но моята философия сега аз няма да натяквам.
Поема (из поетичната книга "33+" (2014 г.)