До моето първо либе
Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя туй, що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
На прощаване в 1868 г.
Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш!
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.
Зададе се облак темен
Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?
Борба
В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...
Разговор с родоотстъпника
Ти сядаш при него със чувство на власт над своето лято и своя Бургас в сладкарница “Космос” пред чаша кафе. А с мрачната властност на аутодафè в теб клади извива ужасна вина.
Недей на своя бряг остава
Вали и есенна тъга завързва възел във душата. Дали от примката боли или защото се събарят в дървото празните гнезда и са окапали листата? В мен цяла нощ тъга вали: ръмжи и не заспива нарът.
Участ
Росица Станева е лауреат на Първа награда на Първия национален поетичен конкурс “С България в сърцето” (2009 г.). Тя получи приза за гражданска поезия със стихотворението си “Българи докрай”.
Из “Диви песни. Любовна лирика от Тракия”
Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия – рубаи. Много преди безсмъртните поети да сътворят…
Време за обич (стъпки по душата)
Време за обич “Време за обич – кръг заключен, кръст предречен. Милата ми... далече...”
Anamnesis morbi
Той е смешен, спокоен човек и колекционира марки. Тя му носи надвечер елек, лично плетен и с пъстри шарки...
А нея я сравняваха с Волтер
С насмешка благосклонна я поглеждат минаващите покрай нея хора. Във скута й – тефтер, две куки, прежда, в очите й – вселенската умора...