Поезия

Борба

преди 9 години 6 months

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

Разговор с родоотстъпника

преди 9 години 6 months

Ти сядаш при него със чувство на власт
над своето лято и своя Бургас
в сладкарница “Космос” пред чаша кафе.
А с мрачната властност на аутодафè
в теб клади извива ужасна вина.

Недей на своя бряг остава

преди 9 години 7 months

Вали и есенна тъга завързва възел във душата.
Дали от примката боли или защото се събарят
в дървото празните гнезда и са окапали листата?
В мен цяла нощ тъга вали: ръмжи и не заспива нарът.

Участ

преди 9 години 7 months
Росица Станева е лауреат на Първа награда на Първия национален поетичен конкурс “С България в сърцето” (2009 г.). Тя получи приза за гражданска поезия със стихотворението си “Българи докрай”.

Отците наши, бежанци, не найдоха земята обетована –
бедняшки преживяваха под зъзнещи звезди.
Към новата Родина своя дълг изпълниха синовен,
но незавидна участ тя им отреди.

Из “Диви песни. Любовна лирика от Тракия”

преди 9 години 7 months

Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия – рубаи. Много преди безсмъртните поети да сътворят оная душевна медовина, като животворна вода е потекла от Изтока, от извора първороден – забулилата се с блясък и древност Балхара, реката на нашите предци – древните българи...

Време за обич (стъпки по душата)

преди 9 години 7 months

Време за обич
“Време за обич –
кръг заключен,
кръст предречен.
Милата ми... далече...”

Anamnesis morbi

преди 9 години 8 months

Той е смешен, спокоен човек
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки...

А нея я сравняваха с Волтер

преди 9 години 8 months

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута й – тефтер, две куки, прежда,
в очите й – вселенската умора...

Не плачи, генерале

преди 9 години 8 months

Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.

Песен за морето

преди 9 години 9 months

Морето,
в тъмната чаша на залива,
бавно угасваше.
Потъмня кристалното синьо
          горе – в безкрая
и долу – в бездънното.
Взе си въздух дълбоко
                      морето.

Страници