Изпълнено небе с блещукащи звезди,
потискащо задушна лятна вечер,
по някаква причина се провежда
Тържествена заря.
Площадната тълпа надига врява до безумство.
Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях.
В ръце си нямах снимка твоя, мамо.
А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше.
Усещах на твоя поглед топлината,
дъхът на слабото ти тяло, мамо…
