Несбъднато

Несбъднато

Връщам се в миналото
и си спомням
за мен, за теб, за нас.
Това, което не можахме
с теб да имаме това,
което ме е страх да изрека на глас.

Не те сънувам вече
и образът ти от съзнанието си
почти изтрих.
Но още ме изгаря като рана мисълта,
че начин с теб да бъда не открих.

Загубените мигове препускат
в ума ми и си питам: “Къде ли си сега”?
Дали си с някоя, която те обича
така както те обичах аз.

Връщам се в миналото
и си спомням
за мен, за теб, за нас.
Всичко вече тихо е, несбъднато
и трябва да живеем с това.