Несбъднато
Връщам се в миналото
и си спомням
за мен, за теб, за нас.
Това, което не можахме
с теб да имаме това,
което ме е страх да изрека на глас.
Не те сънувам вече
и образът ти от съзнанието си
почти изтрих.
Но още ме изгаря като рана мисълта,
че начин с теб да бъда не открих.
Загубените мигове препускат
в ума ми и си питам: “Къде ли си сега”?
Дали си с някоя, която те обича
така както те обичах аз.
Връщам се в миналото
и си спомням
за мен, за теб, за нас.
Всичко вече тихо е, несбъднато
и трябва да живеем с това.
Велислава Велева
Велислава Галинова Велева е родена на 22 август 1992 г. в гр. Провадия. Завършва Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, специалност “Връзки с обществеността”. Интересите й са свързани с мода и дизайн. Има издадена диплома по моден дизайн с…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар