Далечни
Няма по-далечни от тези,
дето някога са били едно.
Отминават погледи и срещи,
но и спомените се събират се в едно.
В забравена нежност, или
снимка стара, натежала
от мигове красиви.
След края идва само празнота
от спомена, че сме били щастливи.
Рамката придържа снимката красива,
но от там са като чужди лицата.
А някога били щастливи и
горели от любов сърцата.
Няма по-далечни от тези,
дето някога са били едно.
Защото краят си е край –
било каквото е било.
Велислава Велева
Велислава Галинова Велева е родена на 22 август 1992 г. в гр. Провадия. Завършва Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, специалност “Връзки с обществеността”. Интересите й са свързани с мода и дизайн. Има издадена диплома по моден дизайн с…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар