Целувам те защото те обичам от ветрове не те ревнувам. Не се кълна, не коленича, а само нежно те целувам.
Тъпоъгълен четвъртоъгълник, пресечени успоредни, квадратен кръг житейски ступор, живот на халост, оцеляване на кръстопът.
Да седна и да помисля за отминала слава за безбройни и просто различни неща. Ако трябва да стана и да си налея сто грама коняк “Метакса”.
Баба Марта отзарана нещо мъка я обхвана – смръщи вежди, замърмори как от всякакви неволи вече адски й дотяга и разсърдена си ляга...
Харесвам лъскавата човка На птицата мъдрец Която бодро крачи И сбира есенни шепоти ...
Обвита в прашец Не вижда Не чува Не мърда Диша едва ...
Проверявам по най-сребърните Звезди Между зъбите си Като монети ...
Чайникът ме чака чай от мащерка спокойствие край печката до котката...
* * * Като бучка сол във вода давам каквото съм.
Много добре знаеш че няма да ти хареса. Мразиш паева кора топли ябълки канела.
