Пети сезон

Пети сезон

След седем дена ще те видя –
сега съм с работа зает.
Сено ще сбирам с дълга вила
за зимата – сезон проклет.
Че няма в снеговете паша
овцете сладко да пасат.
А и в забърканата каша
горко ти кредит да дадат.
“Но седмица измина вече,
че две и три, дори.
Летният сезон изтече.
А ти не се яви?”
Знаеш, мила, що е есен –
превил съм гръб на две.
Гроздето ще хване плесен –
трябва да се прибере.
От него ще сварим ракия
и руйно вино ще се лей.
Напук на тази немотия –
пък нека царски се живей!
“Но есента, и тя отмина,
тъй както бе дошла.
Кога към мене ще наминеш,
че тъжно е сама?
Ех, колко си нетърпелива,
а зима е, какъв е студ!
Прасенцето на баба Лила
ще правим на суджук.
И виното ще дегустирам
на дядо ми Драган.
Нали затуй съм дипломиран
от две лета насам.
Виж, работа не се намира –
на борсата съм всеки ден.
Един е трижди дипломиран,
а все така, не е вреден.
“Но зимата и тя отмина,
и вече пролет е дошла.
Изниза се една година,
а аз съм все сама?”
След седмица ще ти запея
пред пътната врата.
Сега ще трябва да засея,
но първо ще ора.
“Ори, засявай... Стой си там!
Под цъфтящите липи,
вашият съсед – Иван,
той сърцето ми плени!”

Ех, тез сезони, тъй проклети!
Мира няма аз от тях.
Много жалко, няма пети –
стар ерген си останах!

----------------

Публ. в сборника “Бургаски юристи хумористи”, Бургас, 2016 г.

----------------