Поезия

Участ

преди 9 години 9 months
Росица Станева е лауреат на Първа награда на Първия национален поетичен конкурс “С България в сърцето” (2009 г.). Тя получи приза за гражданска поезия със стихотворението си “Българи докрай”.

Отците наши, бежанци, не найдоха земята обетована –
бедняшки преживяваха под зъзнещи звезди.
Към новата Родина своя дълг изпълниха синовен,
но незавидна участ тя им отреди.

Из “Диви песни. Любовна лирика от Тракия”

преди 9 години 10 months

Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия – рубаи. Много преди безсмъртните поети да сътворят оная душевна медовина, като животворна вода е потекла от Изтока, от извора първороден – забулилата се с блясък и древност Балхара, реката на нашите предци – древните българи...

Време за обич (стъпки по душата)

преди 9 години 10 months

Време за обич
“Време за обич –
кръг заключен,
кръст предречен.
Милата ми... далече...”

Anamnesis morbi

преди 9 години 11 months

Той е смешен, спокоен човек
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки...

А нея я сравняваха с Волтер

преди 9 години 11 months

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута й – тефтер, две куки, прежда,
в очите й – вселенската умора...

Не плачи, генерале

преди 9 години 11 months

Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.

Песен за морето

преди 9 години 12 months

Морето,
в тъмната чаша на залива,
бавно угасваше.
Потъмня кристалното синьо
          горе – в безкрая
и долу – в бездънното.
Взе си въздух дълбоко
                      морето.

Щастлива ли съм

преди 9 години 12 months
"Въпрос на гледна точка", мисли в рими, 2014 г.

Щастлива съм. Че ко ми има?
Право нямам да се оплаквам.
Животът дава, но и много взима...
Но моята философия сега аз няма да натяквам.

История за поета, който не беше пират

преди 9 години 12 months

Признах си колко ме боли
Щом проговарят сенките на оживели нощи.
Те ме множат –
побъркани петли
кълват очите ми
на зазоряване.

Писмо преди потопа

преди 9 години 12 months

Кокошката със златните яйца
                           я няма.
Захвърлени,
                  потънаха в моретата
слънцата на човека.

Страници