Желание
Иска ми се отново да съм с теб
иска ми се отново да те има,
но оставаш някъде далеч,
но оставаш на далеч, любима.
Искам слънцето да подаря
и небето странно, синьо, синьо,
теб те няма и не идваш ти сега
на сърцето ми е зимно, страшно зимно.
Някъде обажда се пчела,
някъде жужи в поле незримо,
теб те няма и не идваш ти сега,
а небето днес е толкоз, толкоз синьо.
Иска ми се отново да съм с теб
сплели пръсти да мълчим, горим в рая,
тук си телом, но душата ти мълчи,
надживяла любовта лети в безкрая.
Пламен Колев
Пламен Колев Колев е роден в град Бургас на 1 октомври 1956 година (почина на 20 март 2025 г. в родния си град). По професия е психолог. Работил в сферата на изпълнение на наказанията и пробацията. Публикувал е в централния и регионален печат. Интересите му…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар