Поезия

Към Божи гроб

преди 10 години 4 седмици

Обувките, които ми подари Съдбата,
ме оставиха боса на чужда земя,
в която се раждат често
пророци.

Символ

преди 10 години 4 седмици

Гласът на вятъра
в пукнатините на ръждивата скала
е като ехо от отвъдното.
Страхът притегля тялото назад.

Залив

преди 10 години 4 седмици

С напредването на годините
започвам да забравям всичко
повяхва паметта и тежки облаци
минават през съзнанието с мрачни
истории за смърт когато чувам
как музиката облачна отеква

Понякога си мисля...

преди 10 години 4 седмици

понякога си мисля със
главата на Луи XVI и не разбирам
за какво е нужно цялото страдание
жестокостите историческата достоверност

В памет на Янаки

преди 10 години 4 седмици

умря приятелят ми –
тих добър поет
на изгревите и цветята
на слънцето и слънчогледа
на детските очи сред чудото живот

Облаци на залез слънце

преди 10 години 4 седмици

И изведнъж виждаш живота си
като вдлъбнат пейзаж
в различни сезони,
или в различни часове на деня ...

Имена

преди 10 години 4 седмици

Само името остава,
а плътта се сменя,
а плътта изтича.

Фенерите на ада

преди 10 години 4 седмици

Където човек е замесен,
там е винаги тъмно.
Светят единствено в мрака
големите наши идеи.

Жена

преди 10 години 4 седмици

Създадена от жертвите на трима –
със имена Баща, Съпруг и Брат,
сега си триединна – като бог
и точно толкова сама.

Метаморфози

преди 10 години 4 седмици

Звездите имат своя екзистенция.
Те биха съществували една без друга,
ако не бе им нужно да сравняват блясъка си.
И в тъмното небе на страстите
би имало по-малко глупост,
ако познавахме добре природата
на звездното привличане.

Страници