Поезия

Къде единствено целуваш ти

преди 9 години 6 months

Целува ме,
а топлината му е нежност.
Лениво кожата ми се отдава
на ласките невидими, с небрежност
отпускам се и бавно се протягам.

Нощ

преди 9 години 6 months

Нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ
нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ
нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ
нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ

Часът на поета

преди 9 години 7 months

Виждам морето, след него и теб,
едно дете тича подире ти.
Ти не виждаш тези неща – поет си.
На брега се грижиш само за мидите.

Изпращане на април

преди 9 години 7 months

Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.

Такава тъмнина

преди 9 години 7 months

Няма по-скръбно време от нощното в три.
Няма
по-скучно
         по-мрачно
         по-неприемливо време
от нощното в три...

Есенен портрет

преди 9 години 7 months

Там – на улицата – до спирката вляво
паднал човек по очи. Диша!
Изумруден дъжд над раменете му завалява,
скупчени хора шумно се възмущават...

Достатъчно щастие

преди 9 години 7 months

Насладата на кафето е в това,
да го приготви майка ти сутрин,
(когато нощта си отива
на прага и среща деня....)

Обичай ме

преди 9 години 7 months

Обичай ме, когато полудявам
от стачки, монополи, безпаричие,
реват неистово площадите
и прецъфтяват първите кокичета.

В минутите на мартенското равноденствие

преди 9 години 7 months

В минутите на мартенското равноденствие,
когато слънцето целуваше луната,
нашепваше небето откровение
и брулеше земята южен вятър,
дъжд пролетен, тъй чакан от капчуците,
изсипа Господ от ръкава си.

Изкривено стихотворение

преди 9 години 7 months

Потъвам в свят от равнодушие,
в който, ако паднеш, си излишен.
Затъвам в блато от безчувствие.
А се стремя към светлината!

Страници