Абзац от нищото

Абзац от нищото

Виждала съм тази сянка, от нощното небе прокудена,
как пада върху розите, човърка раните ми
и крепи тъмната проекция, загледана във пътя.
Мисля си: толкова дръзка е голотата на есента,

Касандрите обречени са на недоверие,
а в края си Елените намират Родос и изчезват...
Но името с което не заспивам в този час,
е като стена, застанала пред мен,

представите ми като зрели плодове
в начало на среднощна философия окапват.
А толкова море е вперено в очите,
че не чувам раздалечаването на вълните,

забравям изпречените ветрове да умилостивя
със спомени от внезапните видения.
Ще стана рано със шума от пътната врата,
и като мълния ще се изгубя сред дърветата,

и само димът от розите след мен ще духа
като съзаклятие,
един безкрайно бял абзац от нищото.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------