Сбогуване
По-гъст от мед бе въздухът. Потичаше
по бронзовите скули на моряците.
На кея ненадейно коленичиха
онези думи, никога неказвани.
Жените ги улавяха във въздуха,
а сетива им гладът изостряше.
Измъчени от щастие, не дръзваха
да искат още. Да сънуват още.
На кея само думите останаха.
С искрящото си острие сирената
прониза въздуха. Превърна в рана
говорещата тишина на немите.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Димитрина Баева
Димитрина Андреева Баева е родена през 1964 г. в гр. Бургас. Завършила е Институт по международен туризъм в родния си град и право в Бургаския свободен университет. Автор на поетичните книги “Силуети на лодки” (1990), “Докато ме има” (1992). Умира през 1994…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар