Война
Неочаквано птиците дръзнаха
и си тръгнаха от дърветата.
Изпищя в замразения въздух
отражение на крилете им.
Най-напред го усетиха майките
и се сраснаха със децата си.
После старците. Дълго и влюбено
се заглеждаха към земята.
После тези, които обичаха
и наистина нямаха време
да отпият мига, който страшното
вече идваше да им отнеме...
А бащите оставиха хляба
до главите на своите внуци
и потеглиха. Аз им повярвах –
само хубаво ще се случи.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Димитрина Баева
Димитрина Андреева Баева е родена през 1964 г. в гр. Бургас. Завършила е Институт по международен туризъм в родния си град и право в Бургаския свободен университет. Автор на поетичните книги “Силуети на лодки” (1990), “Докато ме има” (1992). Умира през 1994…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар