Двама и морето

Двама и морето

На Яким

И ни докосва тайнството ти,
о, мълчание
на вслушани във себе си!

Водата и нощта
са от еднакво естество –
тъмни,
безтелесни
и неоспорими.

Приличаме на риби,
с блясък лунен
в смуглите извивки
на съня си.

От най-дълбокото
е свободата
и безбрежен погледът,
в който
(така ни се иска)
да бъдем реални.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------