Равносметката

Равносметката

Да седна и да помисля за отминала слава
за безбройни и просто различни неща.
Ако трябва да стана и да си налея
сто грама коняк “Метакса”.

За да кажа без бързане, без светска припряност
“Грешно действа!” и “Грешно живя!”
Да погледна живота от хиляди бързеи
без всякаква гордост и суета.

Да достигна до изводи вечни, невесели,
но пък честни за мен и за света.
Ако трябва да стана и да си налея
цяла бутилка коняк “Метакса”.

И да стигна до целите или сърцето
на всяка работа, на всяка жена.
Като коледен кръст в мене да свети
евангелска радост от любовта и ума.

Да измисля приятелство или реклама
за мъжката дружба като нощен запой.
Ако трябва да тръгна срещу урагана
към безсмислена цел – един глупав герой.

Замъци да градя като се напия
за успехи страхотни и много пари
Ако трябва дори талисман да си скрия
“Дано всичко да стане!” и “Огън зло да гори!”

Да повярвам в Бога лъчист, всемогъщи,
да поема по път начертан от преди.
Да отивам в света, да се връщам в къщи,
ако трябва за това да умирам дори.

Ако трябва аз сам да рисувам небето
и желаното утро в пасианс да редя.
Но да ставам след всичките битки проклети
пък дори за да пия един грам “Метакса”.