В търсене на човека

В търсене на човека

Годините горяха в мен
И аз се лутах по земята
С фенера стар на Диоген
Човек да търся сред тълпата.

И аз го търсих ден и нощ
На всички хора по следите –
Светът навред бе пуст и лош
Под слънцето и под звездите

Сега и стар, и ослепял
Аз търся себе си с фенера –
Човек до днеска не видял,
Не мога сам да се намеря...
Сезоните

Отново лятото отмина
Сезонът слънчев отлетя
И сякаш бърза лимузина
На ранна есен връхлетя.

Жълтей гората, листи рони –
Конфети в тъжен карнавал –
И виснат бледи небосклони
От земна болка и от жал.

Сезони трепетни преливат
И сякаш в някаква игра
Сред багри в танцов ред се сливат
Съдба и пепел... и искра.

Светът сезонно се променя
Стихийно времето тече,
А бъдещето неотменно
Ни мами властно и влече.

Дорде се помним още живи,
Не ни остава избор друг –
С периоди тъжни и щастливи
Сезоните се сменят тук.

Но друга истина се крие
В загадка странна, зная аз –
Променяме се всъщност ние,
А не сезоните край нас.

Сезоните непроменени
Се връщат в кръговрат безкрай.
Но ний стареем похабени
И с нас си времето играй...

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------