Стоя на брега и гледам с любимия си бакелитов поглед как безкрайната линия на хоризонта се приближава бавно като огромна вълна.
Може би всеки момент ще експлодирам, може би съм си купил достатъчно дъвки, които с повече въображение ще превърна в пластичен взрив, а може би всичко е кошмарна измислица...
Сигурно душата ми е циганска. По дяволите, не мога да се спра, не мога да пия дълго от една и съща чаша.
Животът ми премина мимолетно във лутане, в заблуди и във грях. Уж той е сън, а в него неусетно завинаги, наяве остарях.
Годините горяха в мен И аз се лутах по земята С фенера стар на Диоген Човек да търся сред тълпата.
В света потърсих мъдростта Но срещнах вред безумия И още жив открих в плътта Съня на древна мумия.
Не знам защо привързах се така – може би, защото си много по-добра от другите на таз Земя. За момент поне, почувствах, че не съм сама.
Днес се случи чудо! Във седем сутринта Часовникът звънеше лудо. Със неприлични думи на уста аз станах мудно.
Едно лале в бутилка от джин пълна с вода. Един живот в бутилка от джин пълна с вода. Една любов в бутилка от джин пълна с вода.
Разкажи ми филм за двама. с герои – аз и ти. Само любов. Без драми; и от щастие – сълзи.
