Годините горяха в мен И аз се лутах по земята С фенера стар на Диоген Човек да търся сред тълпата.
В света потърсих мъдростта Но срещнах вред безумия И още жив открих в плътта Съня на древна мумия.
Не знам защо привързах се така – може би, защото си много по-добра от другите на таз Земя. За момент поне, почувствах, че не съм сама.
Днес се случи чудо! Във седем сутринта Часовникът звънеше лудо. Със неприлични думи на уста аз станах мудно.
Едно лале в бутилка от джин пълна с вода. Един живот в бутилка от джин пълна с вода. Една любов в бутилка от джин пълна с вода.
Разкажи ми филм за двама. с герои – аз и ти. Само любов. Без драми; и от щастие – сълзи.
Когато любовта си тръгне, приятелството трябва да напусне с нея. “Където си горяла ти любов, не мога бавно аз да тлея.”
Ако питат ме какво най-много искам, ще им отговоря веднага – Вълшебна пръчица да имам, с която да променям аз света.
Откакто ти си тръгна, след теб остана празнота. Изстиналите длани, орхидеите, отчаяна и глуха тишина.
Пиша ти, животе, да ти кажа, колко ме боли. За ударите, дето ми нанесе, за нощите пропити със сълзи.
