Подарих ти кон

Подарих ти кон.
Само не мисли:
сега, къде ще го държа,
с какво ще го храня,
какво търси кон сред град,
що за идея – аз съм така
уравновесен, сериозен,
човек като всички хора
(да, де – безличен!).
И сега – този кон!
Кой ми намига?
О, стига!
Очи затвори и чуй как пулсира
ритъм предвечен, в кресчендо набира
непреодолим копнеж!
Скачай на коня! И не по манеж,
по скалите тръгни...
Сега чувстваш ли вятъра?
Като него бъди!
На света – своето Аз заяви.
Пропадай в бездните на болката,
върхове на радост изкачи,
и гради, и руши,
научи тайните на пътуването,
разговаряй с ясни звезди,
погали тревите, в ручей
от сълзи се окъпи.
Сега готов ли си?
Здравей!
И честит рожден ден!

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------