Монолог на невестулката

Монолог на невестулката

В началото се дебнехме.
...
Видях го да се приближава с плашливи стъпки
и се сниших.
Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си
и като прецапа през реката, реши –
                            в очите му видях,
че е заличил своята миризма.

После разпали огъня, на който изпече месото си,
изяде го и –
         стори ми се –
                   доволен се унесе в облаците.

Когато приближих да му прегризя гърлото,
дори и аз се изненадах,
че е умрял от страх.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------