Захарин Захариев
Захарин Захариев е роден на 4 август 1961 г. в гр. Царево, Бургаска област. Завършва Юридическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Съдия в Окръжен съд – Бургас.
Автор на стихосбирките “Прокълната възможност за подобие” (2000), “Възможност за подобие, благословена” (2004) и “Присъни ми се, че живея” (2005), както и на романа “Парадоксът Мама” (2015). Неговата пиеса “Така обичам, че ми иде да крещя” е поставена в Драматичен театър Адриана Будевска.
Публикации от автора
Фанатично
Тогава сринахме храма камък по камък и оставихме под тях разбойниците, но пък Петър изчезна зад хоризонта, защото се беше чуло, че се е появил голям пасаж паламуд.
Монолог на невестулката
В началото се дебнехме. Видях го да се приближава с плашливи стъпки и се сниших. Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си и като прецапа през реката, реши ...
Прииска ми се да хапна рибка
Прииска ми се да хапна рибка. Сега решила съм действително да смажа колелата. Каруцарят ще ме метне на каруцата. Ще вмириша рибите. И хлябовете.
Шизоидно
Когато свърши законосъобразния анализ, желанието му да го заплюе стана безгранично. Но щом погледна го в очите, ахна и се задави в собствената си слюнка.
Ние
Един и същ натрапчив образ: размазан по стената хрущящи песни и думи юмрук потънал под лъжичката...
Импресия
Зорницата, Луната и голите клони, студът, тъмнината, кутия бонбони, кафето димящо, пепелта от цигара, горчивият разговор за една изневяра.
Коментари
Добави коментар