Прииска ми се да хапна рибка
Прииска ми се да хапна рибка,
...
Сега решила съм действително да смажа колелата.
Каруцарят ще ме метне на каруцата.
Ще вмириша рибите. И хлябовете.
И ще видим какво ще остане за живите,
които се преструват на мъртви
Лисици.
Освен една вмирисана, мухлясала, проскубана лисича кожа и Кръст,
на който няма кого да провесиш, бедни ми Пилате.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Захарин Захариев
Захарин Захариев е роден на 4 август 1961 г. в гр. Царево, Бургаска област. Завършва Юридическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Съдия в Окръжен съд – Бургас. Автор на стихосбирките “Прокълната възможност за подобие” (2000)…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Кехлибарени нишки
Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Коментари
Добави коментар