Импресия

Импресия

Зорницата, Луната и голите клони,
студът, тъмнината, кутия бонбони,

кафето димящо, пепелта от цигара,
горчивият разговор за една изневяра.

Телефонно звънене и Pink Floyd на стената,
свобода вкаменена и облечена в злато,

страх – сълзи във очите, самота във сърцето,
празнота в осланената жал на поета.

Не си отивай, вяра моя, клета...

----------------

* * *

Така обичам, че ми иде да крещя.
Така обичам, че ми се присънва, че живея.
След лятото, след есента,

след нея,

за нея, ах, за нея,
бих дал и Знамето, и Крепостта.

Ако обаче случайно си простя
за лутането и за пръстта.

----------------

* * *

Нощта изтръпва в светлина.
Някой ден ще се върна при теб –
ще се върна при себе си в пелената, която не помня,
забравил странно, че съм завършен, истеричен –
истеричен, исхемичен и себичен... Знам го.
Ще проумея. Ах, как болезнено ще проумея,
че нямам право нищо да деля със тебе –
в нозете ти са както раят, тъй и ада.

Почакай, моля те, да си внуша,
че си дошла на тоя свят без никой да те пита,
а аз да ти помагам, додето плащаме...

Ще бъда смел и ще помоля за прошка. Ще ме познаеш.
Ще ме чакаш със баща ми във пропастта. Ще ми простите.
Ще ви позная. И ще ви простя.
И ще намеря своето подобие. Горчиво и сладко.

Почакай само да се укротя, безпросветна Грешнице.

Някой ден във мойта пелена.
И морето ще бъде коледно кротко.

----------------

* * *

Научих се да дишам самота.
Научих се гнева й сляп да пия.
Сънувах я – изтегнатата шия,
полуотворените шеметни уста,
дойде без знак. Родена от мъглата.
Прегърна ме. Целуна ме. Пропадах.
И знаех, че пропадам, бягам в ада
усетил гъдела на тъмнината.
Крещях, шептях:
Вземи ме, мила отведи ме
далеч от делниците и далеч от мене!
Желаех – Боже! – плачех на колене
да ми отнеме мисъл, чувства, име...

Тя отегчена тръгна сутринта
с поредния ограбен изгрев нов,
с поредната заблуда за любов.
Не беше сън, но беше самота.

Остана сянката, която бях изпил,
да ми напомня за гнева й сляп.
И днес горчи ми всеки къшей хляб,
в мъглата всеки образ мил.

Проклета да е сладката измама!
Да тръшне чума земното привличане.
Мамо!
Вдигни ръка, сина си посечи!

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------