Не тръгвай, Одисей!

Не тръгвай, Одисей,
на тази война!
Тя е нежна песен
пред това,
което след нея те чака.
Не се доверявай на кораба
и на екипажа.
Няма да те спра,
каквото и да кажа...
но все пак,
внимавай
със сладкогласните сирени,
завържи се здраво
с въжета от недоверие.
Цирцея и Калисто
не са само сладки имена,
митове или поверие.
Те приспиват съвестта
и завличат душата
в рифове от пустота.
Повярвай в злобата на Посейдон
и непостоянството на ветровете.
По-добре е в царството на Хадес да останеш,
Сцила и Харибда да затворят
паст над теб,
но не и истината да узнаеш!

Все още е възможно, Одисей!
Остани на брега
при привидната скука,
без царствени одежди
и сън за корона.
Имай
най-обикновени мечти,
чуй музиката на тревите,
нежно обгърни любимата
и съхрани
топли думи за зимата.
Не тръгвай
на това пътешествие!
В края му истината
неизбежна те чака.

А тя, обич моя, е:
НЕ СЪЩЕСТВУВА ИТАКА!

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------