Обич
Не се опитвай да избягаш ти от мен.
Не ще успееш, дори с вихрогони.
Където и да свърнеш – нежният рефрен
на моите стихове ще те догони.
Под златните корони на дървета,
на нежно изтъкана лунна свила,
две сенки влюбено ще шепнат,
лицата си в прегръдка скрили.
Едно листо меланхолично се отронва –
докосва колебливо влажната земя.
След него – друго го догонва,
за да се слеят с вечността.
Не се опитвай да бягаш от мен.
Не ще успееш, дори с вихрогони.
Ще те догони нежният рефрен...
Дори, като листо да се отрони.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Атанас Димов
Атанас Димов е роден през 1958 г. в с. Морско, община Несебър. Завършва висше образование в Института на МВР – Симеоново. Работи като юрист от 1992 г. и досега. Пише стихове от ученическа възраст. Печатал е във вестниците “Нефтохимик”, “Народен страж”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар