Обич

Обич

Не се опитвай да избягаш ти от мен.
Не ще успееш, дори с вихрогони.
Където и да свърнеш – нежният рефрен
на моите стихове ще те догони.

Под златните корони на дървета,
на нежно изтъкана лунна свила,
две сенки влюбено ще шепнат,
лицата си в прегръдка скрили.

Едно листо меланхолично се отронва –
докосва колебливо влажната земя.
След него – друго го догонва,
за да се слеят с вечността.

Не се опитвай да бягаш от мен.
Не ще успееш, дори с вихрогони.
Ще те догони нежният рефрен...
Дори, като листо да се отрони.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------