Вярност

Вярност

Колко е странно,
че заспивам спокоен.
Но знам – през нощта,
при тебе ще дойда.
С поглед мил,
любовта преоткрил,
ще те галя до смърт –до зори.
До зори, аз и ти,
ще поскитаме.
Ще идем в приказен свят,
далеч от хорски мълви.
Досега – непознат, чудно богат –
с нежни цветя и хора добри.
И нощта ще е ден –
пред олтара свещен на Венера.
Колко е странно:
разсъмва се, а съм спокоен.
Макар ревнивецът – денят,
да ме поглъща
в зноя на хиляди човешки грижи,
на дребни радости... Аз знам:
През нощта, в притихналата стая,
в съня си, цял ще се раздам!

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------