Най-накрая
Хрупкат жълтите алеи.
Мръква край морето пак.
А водата зеленее,
стиска този тъжен бряг.
Ето: вятърът ми шепне –
в него стене твоят глас.
Срещна ли момиче – трепвам,
тебе търся в него аз.
И въздишам, и се взирам
в непознатите лица...
Най-накрая те намирам
там, до нашата липа.
И ръцете ни се спускат,
опознати и добри.
Най-накрая слети устни
ще ни топлят до зори.
А листата есенеят,
вятърът през тях звънти.
Чувам твоят глас как пее.
Най-накрая с мен си ти!
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Атанас Димов
Атанас Димов е роден през 1958 г. в с. Морско, община Несебър. Завършва висше образование в Института на МВР – Симеоново. Работи като юрист от 1992 г. и досега. Пише стихове от ученическа възраст. Печатал е във вестниците “Нефтохимик”, “Народен страж”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар