Пепеляшка ли?

Пепеляшка ли?

На Деница

Принце, дванайсет удари и бягам!
Няма пантофка, но имам очи,
с които те карах по мен да изгаряш
и да ме следваш безпаметно ти!
Нямам лакеи – приятели имам,
силни са моите женски ръце,
с тях съм готова и теб да издигна,
нямам богатства, но имам сърце!
Нямам каляска, но имам усмивка,
която разтапя дори ледове,
ох, извинявай – каква съм бъбривка,
даже червилото сложих си зле…
Роклята смешно голяма седи ми,
някакси странно и вяло виси,
чудя се – как си се влюбил във мене –
в мен – лунатичката, която не спи,
а е наивна до лудост и вярва,
вярва до болка в онази мечта,
че любовта съществува и трябва
мотото мое да бъде в света!
Удря дванайсет, но принце – оставам!
Нашата приказка с теб да създам
и Пепеляшката в мен не забравям,
днес съм принцеса, но утре – не знам!...

--------------

Публ. в “Сърцето има тайни”, Бургас, 2015 г.