Началото на пътя
Устрем, Бърза скорост, Светлина
Дърветата застанали в кордон,
дори не махат с клони –
няма вятър.
Слънце, Високо горе, Топлина
В миглите дъгата прави заслон,
запазва моя поглед
навсякъде.
Поемам, Летя, Достигам бързина
Слънцето стигам,ставам небосклон,
превръщам се в зародиш,
в пространството.
Достигам началото на пътя.
Стана Апостолова
Стана Апостолова е родена на 4 август 1951 г. в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и твори в Бургас. Издала е книгите: “Случай Пеперудата” – криминален…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар