Неподписани рисунки
Докосвах Те с любов,
тъй тайнствена, тъй нежна.
Бях ту вълшебник, ту суров
предрешен скитник скрил Надежда...
Рисувах с трепет непознат,
да бях рисувал за последно
в очите ти – вълшебен Свят,
бих търсил жадно да погледна...
Откривах прелестна дъга
под пласт от минали Любови.
Пред мен перфектната жена,
стои тъй горда, но в окови.
По тялото – с неземен цвят
Умът рисува като четка
най-влюбения пъстър свят
покрит с невидима наметка...
Дали съм Леонардо или Гог,
или пък просто беден рисувач
докосвам Те и сякаш в малък бог,
превръщам се, каквото и да значи...
А цветовете греят като в сън
и звезден куп блести на небосвода,
и обич – преродена в звън,
пристъпя гола, искаща и горда...
Кирил Ганчев
Кирил Ганчев (Кирето) – роден през далечната 1969 г. в Карнобат. Не се подписвам с фамилията си “Палачоров”, понеже много я бъркат и ме замесват в ненужни лингвистични спорове. Живял съм предимно в Ямбол и в София, но от 2006-та година, живея и работя в…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар