Време да обичаш

Време да обичаш

Преди последния гонг на Живота
рундът ще свърши с броене до десет.
От последната, пак до първата нота,
дните Ти ще летят като песен.
Безпомощен, отстрани ще надничаш,
ще поискаш да станеш отново.
Ще обещаваш до гроб да обичаш
и да не съдиш душите сурово.
Ще поискаш да правиш Любов,
която си стъпквал до ярост.
Ще се вричаш на изгрева нов –
да го срещаш с копнеж чак до старост.
В нечий поглед ще дириш съчувствие,
вдигнат палец, знак за помилване.
Но обзет от хладно предчувствие,
ще пропадаш след всяко засилване...
Ще поискаш първо причастие,
прогледнал в свръхново съзнание,
ще се влюбиш в изгряващо щастие,
изковано в безброй изпитания.
Десет пъти към Бог ще надничаш,
десет пъти ще скъсаш с греха си.
Времето,
дето си отделил да ОБИЧАШ,
единствено може да върне дъха Ти!
От последната, пак до първата нота,
ще премине всеки миг като песен.
Колко кратък изглежда Живота
и колко скъп – в тези
последните десет...