Среща на свинска смърт

Среща на свинска смърт

От Несебър и от Бургас
идват гости тук при нас.
Със коли и със ханджари
гости скъпи – коледари.

Важна среща ги зове,
прясно свинско им се яде.
Щот’ ще колиме прасе,
“Дечо” просто се зове.

И други гости тук ще има,
нищо че е страшна зима.
Ний готови сме до един
туй прасе да поразим.

Ще го гътнем ний на двора,
ето тука – до стобора.
Ще помагат и други хора,
голям ще ни е отбора.

Тук ще бъде и баджанака,
със сестрата на жената.
Ще си правим веселбата,
всички заедно с децата.

Леля Мими – тя е страшна,
за в компания – прекрасна.
Всички ще се веселиме,
може малко и да поспиме.

След това – раздяла с вас,
едни тръгват за Бургас,
други пък са за Несебър,
леля ви остава с нас.

Следващото ни прасе
сън страхотен го тресе.
Да порасне доста то,
килограми сто.

Така и с него ще постъпим –
пак във студен зимен ден
следващият “Грухчо” ще е повален
и в пакети разпределен.

Касапската банда – да,
Тодор – братовчеда я събра.
Знай се, че екипът му прекрасен
на ичкиите е най-опасен.

Един пие си мастика,
друг пък биричка “Астика”.
Динко жули все ракия,
той от времена ония.

И останалите не прощават,
чрез алкохола се подгряват.
На пък работата те перфектно
си я свършват в срок коректно.

Всичко добре те разфасоват,
по партиди ги опаковат,
бахур страшно добър правят,
даже и за гуляя го сваряват.

Тъй е зиме в наше село –
хапка, пийване, кланета,
после банкет, песни, маанета,
чак до края на банкета!

24 декември 1993 г.
с. Винарско