В мига на Вечността

В мига на Вечността

В мига на вечността
ще стигна до безкрая.
Стихиите ще усмиря
и тебе ще позная.

Във минали животи
деляхме одър с тебе,
трезорът като кивоти
заключихме във времето.

* * *
Едва сега проглеждам –
         съдбата ни сватоса
и пак във въртележка,
със своите сто въпроса
поднесе ни подноса
         за тебе и за мене
короната си тежка...

Дори пътека ни откри,
разстлана с рози и бодли,
а ние, прегърнали своите мечти
изгубихме се вдън гори.
Дали ще се срещнем в безкрая?
Искам да зная, но... не зная.

Дано не изпуснем мига
         в тържествената гостна стая.
Дано там те открия!
Изстрадай мига, преоткрий ме!
Аз пренасям този миг – вечността
         във безкрая, във рая...
Времето от себе си
                   ще съблека
и пак ще те позная...
А ти не ме позна?!

Часовникът
на новото време тик-така.
Изпревари го!
Обичай ме до тогава
                   по своему –
събрал в шепа мъдрост
         от мига на вечността.