Животът е любов... Ти знаеш любовта е лудост ... Аз искам диво да крещя и силно да се смея...
На границата между ад и рай целувката им ти вещае край... Нощта е тиха, тъмна, плашещо студена...
Съзнанието ми рисува те в лъчи, но погледът ти както тъжно гледа встрани; мълчи. Безчувствено студени са...
Последна страница; твърда корица. Приказка; роман; финал.
Хората грешат... Как грешат само – думите в рими не са... поезия. Маниерност; танц; подход; движение!
Беше слънчево и топло – онзи ден, пусто и безцветно бе сърцето. Нехайно – оглеждаше се във влюбените покрай мен.
Като лято идваш в моите дни топла нежност в мен се скри това ми носят твоите лъчи сън си...
Мамо, тате и Мурджо игриви, аз си мисля за вас – нощ и ден, дните в гърлото съхнещо скривам и във всеки миг вие сте с мен.
Либя те, либя, девойко... всяка нощ тебе сънувам, сбираш в душа ми ръкойки – жънеш ми чувствата луди...
Врата открехвам. Гърлото ме стяга... Сълзите съхнат в детски спомен жив. Хлапакът палав, сякаш в храм присяда и пред баща си тръпне мълчалив...
