Скрий се в отсъстващото тяло
Скрий се в отсъстващото тяло – о, пясъчна отливка на вдлъбнатината! В топлината му се скрий – спомен за ръцете, които да погалиш, за рамото, където да подпреш умората.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Показвам лицето си
Показвам лицето си както ветеранът медалите си – само на празници.
За совите и малкия принц
Недоспала и натежала от секс хайманата луна си татуира върху устните сова сянката й безшумно се стрелна над дребните хорски радости...
Приказка
Мракът кацна тежко в артритните пръсти на ореха и снесе приказка от едната страна космата рогата и страшна на пипане...
Сюита за котка и девет живота
Стоим под зеления дъжд чернорижава котка и аз аз стискам чадър а котката своите девет живота...
Тишината
Тишината е пълна с любов – в сенки на влюбени скрита. Тишината е пълна с мечти, с които ни галят звездите.
Ти ми се случи, любов
В красивите неща ви търсих всеки ден, в мислите си нощем ви рисувах. С трепет чаках да дойдете при мен – години, Боже, години ви жадувах.
Заживях
В душата ми – болка. В главата ми – хаос, (а някъде факел гори...) Отвън ли, отвътре ли – нещо изгаря. В очите – леда се топи.
Копнеж
Не ми звъни! Днес няма да отворя. Не чукай на вратата ми, Тъга! Не се сърди, не мога с теб да споря, но искам друг да дойде тук сега.
Мираж
Танцувахме. Звучеше тихо песен – балада за изхвърлени цветя. Във скута ти, като ранена птица, аз скрих недоизплакана сълза.
След съдбата си тичам
След съдбата си тичам, в длани стиснала здраво златни пръски от изгрев и от заник сребро.
Морето на чувствата
Дълбокото море пази чувството, което ни убива – любовта и живота, и което ни успокоява – музиката и тишината. Човекът е ужасен!