Студ, студ, страхотен студ просто не можеш да се надяваш да спре фъртуната на този луд старец с огромна ледена брадва.
Не ме търси в стиховете мои, бели, знай те са писани в безвремие. Не ме търси в моите романи защото те са мястото без граници.
Липите стари мамят ме с цвят от шарки, светлосенки пълен и богат, а клоните им жълто зеленеят между листа и цветовете сякаш пеят.
Той спря се. Каза: “Остарявам.”, “Аз вече уморен съм”, “Аз не ставам.” “Недей, любов! Недей!” “Не остарявай!” “Ще бъдем заедно!А и още ставаш. “
Животът да бъде по-хубав от песен, любовта – изкуство, а бизнесът – лесен. Жените да раждат без никаква болка, деца да порастват възпитани волно.
Не вярвай в невъзможните неща – от всеки порив нещичко остава, така върви напред до днес света, а иначе се стапя до забрава.
Стъпки в пясъка, призрачен танц, Аромат на отронена есен, а в ръцете ми сгушени спят две сълзи. И една стара песен.
Здравей, моя синя тъга, здравей, мое приливно утро, отново при теб съм дошла, отново във теб се изгубвам.
Обичай нежно. Като полъха на вятър, като дъждовно утро в есенна гора. Обичането никога не граби! Обичането дава топлина.
Искам да се върна. Да се видя там, в онези луди дни и нощи, там, където дълго щях да скитам, знаейки, че мама чака още.
