Поезия

И да ме няма на този свят, аз за теб
капка от сълзите ще бъда...
Душата ти топла ще взема при мен да я пазя...
Толкова много сълзи от радост и мъка...

Животът е една бездънна яма,
в която падаш или пък летиш
и не можеш да се приземиш...
А искаш някой да бъде до тебе...

Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.

Дървената къща, зад орехите скрита,
стара, с вита стълба, за теб и мене пита.
Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо.
От сняг и лед се губи речното корито.