Робиня
С верига от прегръдки нежни искам да те окова с целувки утринна роса да те обсипя, със топъл слънчев лъч да те озаря, със рокля розови листа да те пременя.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ревност
Сърцето ми на късчета разбито, душата ми витае из небето, не зная що е сън, покой, сълзите как напират пак в порой.
В живота истината е една
В живота истината е една, научи ме да спазвам тези правила. Бележка взех си и без дрехи в реката истинска нагазих.
Обичам те, море
Обичам те, море! Дори да съм далеч сърцето ми се връща към този бряг и старата ми къща.
Жажда
Лято мое, закачливо и засмяно, изтичаш като палаво дете. В шепи носиш бяла, морска пяна и туптиш със огнено сърце.
Вечен бяг
Лято пак си тук, на моя бряг да лудуваш с пенести вълни. Гониш вятъра във вечния му бяг, заплиташ водорасли в мокрите коси.
Тъга
Вълните се разбиват във брега със солени пръски ме покриват. Всяка капка е една сълза изплакана по нещо скъпо, свидно.
Малка приказна светулка
Малка приказна светулка, в тъмното зиг-заг направи в селото от детството забравен, споменът засвири на цигулка...
Утро с идея за ново начало
Утро с идея за ново начало, ден след ден се повтарят, тъй животът си заминава – в очакване на промяна...
Видях жена с коса на глухарче
Видях жена с коса на глухарче – ефирна и нежна – хвърчаща – на картина, от майстор изписана, като факел с глава горяща.
О, колко много сълзи спотаени
“О, колко много сълзи спотаени” и толкова възторзи се стопиха душата ми, отново наранена, потърси тя спасение във стиха.
Бях на място тихо и красиво
Бях на място тихо и красиво, щурците ми пригласяха във хор, денят се свличаше ревниво и казваше “бъди щастлива”, por favor.