Ревност

Ревност

Сърцето ми на късчета разбито,
душата ми витае из небето,
не зная що е сън, покой,
сълзите как напират пак в порой.

Защо допуснах други между нас
да слушам твоя глас пак искам само аз.
Презирам се, но вярвах в този ден
ще заживеем пак във нашия си плен.

Вината ще изкупя, зная аз,
ще бъде черен спомен той за нас
и нежно аз над теб ще бдя
като майка с първородна дъщеря.