Жажда
Лято мое, закачливо и засмяно,
изтичаш като палаво дете.
В шепи носиш бяла, морска пяна
и туптиш със огнено сърце.
Оглеждаш се суетно в пръските
на плиснала вълна и бързаш,
бързаш да отминеш по-нататък,
но след тебе идва есента.
Поспри се лято, аз съм жадна
за ласките на морските вълни,
за този вкус солен в устата
и за парещите слънчеви лъчи.
Не успях да литна като птица
върху гребена на пенеста вълна.
А вятърът, не ме послуша
да духа силно в белите платна.
Лято, тръгваш с моите мечти
по неумолимия закон природен.
Остави ми снопче слънчеви лъчи
и на вълните онзи стар рефрен.
Фотинка Христова
Фотинка Василева Христова е родена на 1 януари 1953 г. в гр. Поморие, където живее и работи и досега. Поезията й е хоби. Влюбена в изящната словесност, пише стихове още от ученическите си години. Публикувала е свои творби в периодичния печат. Автор на…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар