За първи път
За първи път те видях, облян в слънчеви лъчи. Видях те да говориш на цветята и цветовете. Видях те и ти ми махаше с ръка – да дойда до тебе. За първи път те видях и срещнах любовни висини.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За първи път те видях, облян в слънчеви лъчи. Видях те да говориш на цветята и цветовете. Видях те и ти ми махаше с ръка – да дойда до тебе. За първи път те видях и срещнах любовни висини.
Винаги съм била любовница на свободата, както и пленница на любовта...! Но никога не съм се чувствала така, сега изпитвам всяка част от себе си...
Изгревът нежно ще залива морето, а ти ще ме търсиш в стихове. Ще чуваш за мене от вятъра и той ще те води натам...
Не ме докосвай с пламнал поглед и горещи длани. Не ме докосвай с тих копнеж...
От зори до мрак търси я точно такава, каквато си я сънувал...
Чакай ме на онзи бряг, на мястото, което знаят само хиляди звезди. Там се връща даже вятърът, бездомен...
Кой е казал, че няма да стигнем звездите и кой е казал, че няма да държим луната в шепите си...
Сега сме двама – приказно пияни и безумни. Целувай ме, недей отрича на кръвта ни поривите луди.
Да бъда слънце във очите ти. Да бъда парещ плик в дланта ти...
Съседът изпуши на балкона последната цигара за деня. Някъде вляво песен се скърши. Един по един угасват кварталните прозорци.
Не казвам, че завинаги, но избягах от лятото. Излъгах го, че съм настроена есенно...
В града с най- морското море, сред най-най-морските мъже най-морското момче живее. Това момче съм аз.