Когато времето отвори крилете си
ще остави само миг от това, което сме имали...
Жадни, гладни и порочни в мислите си и грешни дори,
но очите ни отново ще се търсят в нощите...
Дървената къща, зад орехите скрита,
стара, с вита стълба, за теб и мене пита.
Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо.
От сняг и лед се губи речното корито.
