Не пил от векове, аз пия. Пиянството ми спомена възражда. Аз пия, за да се събудя. Пиян съм от надежди и очакване добро.
Речите на вечните. Вените на кретените. Жилото на бесилото. Страстта на властта.
Безследно неизчезнал ще се върна, за да оставя в лятото следа. Тук всяка непогалена вълна очаква мен и моята прегръдка. Морето е завинаги мечта.
Красиво е на залеза небето, рубинено – вещае ветрове. В копринената нощ морето раздиплило е свойте цветове...
Един ден камбаните на ада ще замлъкнат. Тогава ще продам на сметка розовите очила. Онази клетка, дето ме отглеждаха във нея...
Няма нужда от поезия, няма нужда от тъги. Късно вечер нека слезем тук, при този бряг и си простим.
огато няма суета а мислите пътуват надалече тогава лятната тъга отстъпва ред на есента и вече приижда нощната река...
Когато вечерта се плъзне – мокра, когато тръгне си денят, когато слънцето не ще те стопли тогава погледни брега...
Мълчанието е изкуство. Нека се прекръстим. От толкова ненужни думи омерзен, възкръсвам.
Една докосната душа тъгува Тя радва се на този световрат. Тя пее и усеща този малък свят. Светът е толкова огромен!
