Рони
Скоро станах аз на 11-сет, но се чувствам като на човешки 20-сет Младолик съм и напет и се правя все на шест без пет.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Моят Ангел
Пратенико златокрил, ти, който бдиш над мен без покой, ти, който ден и нощ си ме крил от злините, сипещи се кат порой.
Бели души
Вие сте там, дълбоко в нас, стряскащи с гръм ума и сърцето и с вик приглушен от плач и сълзи облива ни нас бездънно морето.
Тя
Тя – небе, слънце и луна. Тя – залез, изгрев и тишина. Нагруби я, мрази я, но щом се прибереш – изкрещи я!
Живот дребнав
Живот дребнав, еднообразен, изпълнен само с крясък празен, тревожен с хули и обиди – ах, мъка тегне ми в гърдите и воля давам на сълзите...
Тръстики
Там патици диви си вият гнезда, там слънцето в мрежа люлее се леко и в заник по кървавата му следа се дипли на здрача забрадката мека.
При воденицата
Гъст шумак обгражда вред реката. Воденицата се крий в шумака. Оглушително бучи водата, кречеталото унило трака.
Поет
Аз съм единна светлина, която всичко претопява в песен: лесът и морската вълна, и облака, и ширен свод небесен.
Маркова невяста
Там, дето Вардар през горите промъква своите води, днес още личат между скалите от сгради нявгашни следи.
Из “Посвещения”
Ти си целувала горещо мойте прости стихове, бленувала си радостта на синята поема – благодаря за твоята любов от вечни мигове, благодаря за оня миг, във който си родена!
Из “Моряк”
Запей, душа, запей, сърце, възпей родината си свята; простирам своите ръце и срещам нейните обятия.
Царева река
Море, река, пустиня и тропическа трева се вият като пръстен. Седя, привел в смирение глава – за първи път се кръстя...