Да бъда слънце във очите ти. Да бъда парещ плик в дланта ти...
Съседът изпуши на балкона последната цигара за деня. Някъде вляво песен се скърши. Един по един угасват кварталните прозорци.
Не казвам, че завинаги, но избягах от лятото. Излъгах го, че съм настроена есенно...
В града с най- морското море, сред най-най-морските мъже най-морското момче живее. Това момче съм аз.
Кофичка – рокличка! Ту – играчка, ту – момиче! Без чорапки... Босичка, тя из плажа цял ден тича!
Уф! Страшно много съм зает! Спасител съм. С далекоглед. От кула плажна “номер пет” въдворявам ред.
Не се сърдете, че съм строг! Такъв е всеки еколог. На всяка живинка и твар закрилник съм – другар.
Слушай моята команда! Аз съм капитан! Боцмане, пиратска банда! Плават те насам!
Хомотът да е твоят идеал, остенът – люлка на мечтите... Възторгнат да си от палача на утрото зачеркнал дните?!
Доволно пихме от нектара, на животворната ни земна твърд, и хлорофилът ни изпълваше с възторг, през пролетта лудувахме на воля!
