Разстоя(ни)я
Беше слънчево и топло – онзи ден, пусто и безцветно бе сърцето. Нехайно – оглеждаше се във влюбените покрай мен.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Като лято идваш
Като лято идваш в моите дни топла нежност в мен се скри това ми носят твоите лъчи сън си...
Писмо от чужбина
Мамо, тате и Мурджо игриви, аз си мисля за вас – нощ и ден, дните в гърлото съхнещо скривам и във всеки миг вие сте с мен.
Либя те, либя, девойко
Либя те, либя, девойко... всяка нощ тебе сънувам, сбираш в душа ми ръкойки – жънеш ми чувствата луди...
Баща
Врата открехвам. Гърлото ме стяга... Сълзите съхнат в детски спомен жив. Хлапакът палав, сякаш в храм присяда и пред баща си тръпне мълчалив...
Сънебродница
Мисли врачуват ми нощите. В прашните сънища. Лутат се в къщи с темели от мъжки мечти. И сънебродница ти си ми... След кръстопътища. Водиш ме там, дето вино от сладост горчи...
Тревненски майстор
Дълбай, майсторе! Вдъхвай животец... Една подир друга вкървявай ти жилките... Приказки чудни шепни на дървото: момата със менците... чучура... билките...
Дилема
Имаш тяло за грях и душа – за поема... Как – кажи – да реша тази сладка дилема? Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви? Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?
Целувката
Ще те целуна в очакване, ръцете ти да ме обгърнат, като бухнала лоза, да се изгубя в прегръдката на леторастите, омаян от цъфтежа на ресите!
Сбогом
Обичам те, сестричке моя, повече от себе си дори. Душата си бих дала да мога да не виждам твоите сълзи.
Страдание
Всички хора са еднакви уверих се в това пишат се големи приятели, а ти забиват нож в гърба!
Сълза
Навън нощта кристално чиста е в магия бяла и снежна луна. А сълза ме пари с болка неистова гасне и попива в снега.