Август
Август е винаги тежък, горещ -
тежи като камък, паднал от Небесата,
и като в огнена пещ
пречиства душите тук, на Земята...
Топъл вятър праха премита
и тревожни птици прелитат.
Огън бушува в горите, в полята,
но и на Човека в душата.
Бог сякаш се доближава
и сякаш ни пита:
“– Помните ли Закона на Любовта,
който най-много последователи заслужава?
Нахранихте ли някого с жито?
Дадохте ли на жаден вода
или помежду си спорите само?
Ще забравите своята съдба,
ако вършите добри дела
и по-добре започнете отрано...
Започнете още сега.”
Август пече нашия хляб в пещта си
и напомня със звезден глас:
Бъдете добри стопани на живота си!
Няма кой да стори това вместо вас...
27.08.2019 г.
Кристина Митева
Кристина Трифонова Митева е родена на 4 декември 1981 г. в град София, където живее и днес. Завършила е Софийския Университет “Св. Климент Охридски” – специалност “Културология” (Философски факултет), през 2005 г. Работила е като редактор и библиотекар. Има…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар