Поезия

При воденицата

преди 6 години 3 седмици

Гъст шумак обгражда вред реката.
Воденицата се крий в шумака.
Оглушително бучи водата,
кречеталото унило трака.

Поет

преди 6 години 3 седмици

Аз съм единна светлина,
която всичко претопява в песен:
лесът и морската вълна,
и облака, и ширен свод небесен.

Маркова невяста

преди 6 години 3 седмици

Там, дето Вардар през горите
промъква своите води,
днес още личат между скалите
от сгради нявгашни следи.

Из “Посвещения”

преди 6 години 4 седмици

Ти си целувала горещо мойте прости стихове,
бленувала си радостта на синята поема –
благодаря за твоята любов от вечни мигове,
благодаря за оня миг, във който си родена!

Из “Моряк”

преди 6 години 4 седмици

Запей, душа, запей, сърце,
възпей родината си свята;
простирам своите ръце
и срещам нейните обятия.

Царева река

преди 6 години 4 седмици

Море, река, пустиня и тропическа трева
се вият като пръстен.
Седя, привел в смирение глава –
за първи път се кръстя...

Моряшко сърце

преди 6 години 4 седмици

Тоягата и пастирската гуня
на нищите оставям. Талисман
ла търсят с тях и агне златорунно.
Аз искам в развълнуваното време
сърцето ми да стане океан...

Прослава

преди 6 години 4 седмици

Обзирам те, родино, цяла,
когато веселият ден
се буди от съня зелен
под небесата на Мусала.

Жената на рибаря

преди 6 години 4 седмици

Вятърът тласна буйно вратата,
с песен към мене морето нахлу,
върху огнището лозови пръчки тлеят, догарят...
Вятърът искри разпръсна...

Съдба

преди 6 години 4 седмици

И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг,
когато есенният ден догаря над вълните,
и с мене заедно ще спре пред разпененото море
неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.

Страници