Стъпките следвам... Къде ме отвеждат – не знам! На пътя верен щом стъпил си вече, ще стигнеш все някога “там”!
Светлината е там, където я търсиш – понякога вътре, друг път – отвън. Но верния път тя винаги сочи, макар да приемаш това като сън.
Празно е... но само привидно. Как “празно” може да бъде, когато сърцето с копнежи е пълно?!
Вчера изчезна, а утре далеч е! Но днес все още е тук – това е всичко, което има значение!
Суета, суета, суета... Лъскава визия, думи фалшиви... Всеки ден гоним “престижа”!
Последвай следата... Оставена е точно за ТЕБ! Ако имаш “очи” да я видиш, ще намериш и верния път!
Подхлъзна се капакът на мълчанието и плиснаха се мръсните ми мисли: на масата... по пода... до стената ти...
Напука се на пейката гръбнакът, кутията на пощата – с отворена уста, върбата в двора плаче все и чака, часовникът замлъкна от тъга.
Нарисувай ми, моля те, спомени, с цветни боички и обич. Нарисувай ме, моля те, помнейки слънцето в моя следобед.
И ако в тъмното изпърха пеперуда, от сините, от детството в полето – прегръщам мрака и се вкопчвам в него – опитвам се да задържа детето.
